Постоянна изложба
Вечни теми, нови форми
Постоянната експозиция „Вечни теми - нови форми“ представя творби от фонда на галерията на носители на Голямата награда на град Варна от Международното биенале на графиката, които през десетилетията превърнаха Варна в значим център на графиката. Тази престижна селекция проследява развитието на графичното изкуство в контекста на времевите концепции, отразявайки променящите се естетически и стилови търсения на авторите от края на XX век до днес. Колекцията не само документира историята, но и изследва границите на графичния език, който постоянно предефинира своите изразни средства. Тя свързва художественото наследство на миналия век с динамиката на днешния ден, превръщайки галерията в живо пространство за диалог между поколенията и техните представи за време и пространство.
Олеся Джураева е сред водещите имена в съвременната световна графика,
превърнала техниката на линореза в съвършен инструмент за улавяне и
пресъздаване на светлината, градската меланхолия и интимния личен свят.
Носител на десетки международни отличия, тя е майстор на детайла и
виртуозното преливане на нюансите в линогравюрата. Творчеството ѝ е
визуално изследване на тишината в ежедневието – от деликатните сенки по
паважа до монументалните силуети на градовете. И до сега нейните
произведения продължават да бъдат еталон за съчетание на техническо
съвършенство и емоционална дълбочина.
Томиюки Сакута е автор с и разпознаваем стил, който създава
сюрреалистични, често гротескови светове, населени с фантастични
същества. Той предлага радикален прочит на портрета, при който
сюрреалистичната абстракция превръща човешкия образ в универсален
емоционален език на вътрешни конфликти и фантазии. Неговите офорти са
технически сложни и наситени с детайли, които изследват подсъзнанието и
границите на въображението. Творчеството му е виртуозно съчетание между
японската прецизност и смелия сюрреалистичен изказ.
Христо Кърджилов е забележителен български график, чието изкуство се
отличава със силно психологически и детайлен характер. Кърджилов създава
сюрреалистични светове, в които детайлът е водещ, а внушението често
граничи с приказното и мистичното. Той е майстор на иносказателната
графика и илюстрацията. Лауреат на Голямата награда от Международното
биенале на графиката, той е майстор на наративния сюрреализъм в
изображението. Неговият експресивен и динамичен стил оставя трайна
следа в съвременната българска графика.
Тошио Йошизуми пренася фината японска естетика в полето на
съвременната абстракция. В неговите графики изящно присъстват баланса и
минимализма. Използвайки прецизните, дълбоки техники на печат, той
изследва нюансите на тъмното и светлото, създавайки визуална поезия,
която носи духа на дзен и технологичното съвършенство на Япония.
Роберт Янчович е ярко име от словашката школа, ученик на легендарния
Албин Бруновски. Неговият стил съчетава магическия реализъм с
психологическа дълбочина и изключителна техническа прецизност в
мецотинтото и офорта. Янчович изгражда светове, в които реалността и сънят
се преливат, печелейки му признание в най-престижните графични форуми
по света.
Австрийският майстор на дървореза Ерих Щайнингер е известен със своите
монументални абстрактни структури. Неговият подход към матрицата е
почти скулптурен – той „освобождава“ формите от дървото, създавайки
динамични мрежи от линии, които пулсират с органична енергия.
Творчеството му е еталон за модерната австрийска графика и израз на
безкрайните възможности на високия печат.
Георги Лечев е знакова фигура и един от най-разпознаваемите
представители на варненската графична школа. Виртуоз на линеарния изказ
и поетичното внушение, той изгражда специфичен визуален свят, в който
ефирната лекота се среща с експресивния жест. В годините художника внася
все по-голяма мощ, експресия и цвят в работите си. Графиките придобиват
абстрактен характер, където чувството, енергията и преживяването са
водещи.
Зоран Тодович е водещо име в балканската графика, известно със своите
мащабни и технологично дръзки произведения. Той трансформира
традиционните техники в съвременен визуален език, изследвайки текстурата
и архитектурата на образа, и геометричните форми. Лауреат на множество
международни биеналета, Тодович създава графики, които доминират
пространството със своята мощна енергия и концептуална тежест.
Симеон Венов е един от големите майстори на българската графика, чийто
стил се отличава с интелектуална чистота и съвършен линеен ритъм.
Неговото изкуство е синтез между класическа дисциплина и модерна
чувствителност. Носител на престижни национални награди, Венов превръща
графичния лист в поле за философски метафори, където бялото пространство
е толкова красноречиво, колкото и самият отпечатък.
Жива легенда на чешката графика, Иржи Андерле е виртуоз на
дълбокопечатните техники, в частност на сухата игла. Творчеството му е
проникновено изследване на човешкото съществуване, често съпоставящо
ренесансовата красота с гротеската на преходността. Неговите сложни,
многопластови композиции са част от фондовете на музея „Метрополитън“ и
центъра „Помпиду“, утвърждавайки го като един от най-задълбочените
мислители в съвременната графика.
Стоян Цанев е водещо име в българската и европейската графика, чието
творчество е белязано от мощна експресивност и дълбочина. Носител на
Голямата награда от Международното биенале на графиката във Варна през
1987 г., той е майстор на цветния офорт и сухата игла. Неговите творби са
визуални притчи за човешката душа, изразени чрез богата текстура и дълбок
символизъм, което го нарежда сред класиците на съвременната българска
графика с трайно международно признание.
Прецизното дзен-съзерцание на Кунито Нагаока и неговите „космически
пейзажи“ са образец за технологично съвършенство, в които тишината на
пространството и микроскопичният детайл се сливат в медитативно
изследване на вселената и времето. Неговите офорти са виртуозна игра на
текстури, напомнящи за ерозията на времето и тишината на прастарите
пространства. Нагаока е лауреат на най-престижните световни биеналета.
Неговите графики са хипнотично пътуване в тишината и безкрайността на
космоса.
Стоимен Стоилов е един от най-влиятелните съвременни български творци с
ярко международно присъствие. Като един от основателите на
Международното биенале на графиката, неговият принос е фундаментален
за утвърждаването на Варна като световно културно средище. Носител на
престижната награда „Готфрид фон Хердер“ на Виенския университет (1991
г.) за цялостно творчество, той е майстор на голямоформатната графика и
монументалния изказ. Изкуството му е наситено с митологични и
исторически пластове, в които фината рисунка се среща с експресивната мощ
на детайла. Творбите му, съчетаващи изящество и драматизъм, са част от
най-значимите световни колекции, включително Библиотеката на Конгреса
във Вашингтон и Националната библиотека на Франция.
Миодраг Джурич-Дадо е сред най-значимите сюрреалисти на съвременното
изкуство. Неговата графика е висцерална и изключително наситена –
изградена от фантасмагорични образи и гротескни форми, които създават
усещане за тревожна плътност. В творбите му органичното и химеричното се
преплитат в сцени на разпад и зараждане, превръщайки образа в поле на
непрестанна трансформация. Дадо изгражда своя митология, в която
животът и смъртта, красотата и ужаса съществуват едновременно.
Златка Дъбова е неоспоримият виртуоз на дървореза в българското
изкуство. Нейното творчество е органично свързано с фолклорната памет,
традициите и духовността, пречупени през призмата на модерен графичен
усет. Всяка нейна гравюра е филигранна мозайка от линии, която излъчва
топлина и смирение. Със своята самобитна естетика и техническо
съвършенство, Дъбова издига черно-бялото изображение до нивото на
световната графична класика.
Винцент Хложник е хуманистът на европейската графика и основоположник
на модерната словашка школа. Творчеството му е мощен философски
размисъл върху човешкото битие, белязано от трагизма на войната и
търсенето на светлина. Чрез експресивен линорез и майсторски офорт,
Хложник създава образи с непреходна морална сила. Като преподавател на
цели поколения световноизвестни графици (включително Албин Бруновски),
неговият отпечатък върху развитието на съвременното изкуство е колосален
и непреходен.
Тодор Панайотов е емблематична фигура, реформирала облика на
българската графика през втората половина на XX век. Неговият стил се
отличава с монументалност, изчистена композиция и философско
вглъбяване. Майстор на литографията и дълбокия печат, той превръща
ежедневните образи и българската природа в символи на устойчивост и
достойнство. Творбите му притежават характерна графична плътност и
сурова поетичност, които го нареждат сред най-значимите класици в нашия
фонд.